Мах на тъжни криле
уморено разцепва ефира;
глас на старо щурче
сред тревичките глъхне, замира.
Мрачно слънце изгря
като крушка, енергоспестова,
върху взето назаем
небе с изпочупени облаци.
Първескиня мечта
удуши неродените чувства
и разголи бедра -
отмъстително-курвенска участ. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация