toxin (Таня Донова)
357 4102
3.02.2022 г., 17:56 ч.

В действителност... 

  Поезия
509 4 3

Мах на тъжни криле

уморено разцепва ефира;

глас на старо щурче

сред тревичките глъхне, замира.

 

Мрачно слънце изгря

като крушка, енергоспестова,

върху взето назаем

небе с изпочупени облаци.

 

Първескиня мечта

удуши неродените чувства

и разголи бедра -

отмъстително-курвенска участ.

 

Като кръв във река

се изляха и клетви, и завист,

а светът почерня,

свикнал себе си даже да мрази.

 

Ей така се въртим

в упорита животоразруха;

като слепи в ням филм,

равновесие древно пропукали.

 

И кажи ми - Защо

този свят да харесвам, желая?

В теб си имам едно,

само мое си, кътче от Рая!

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??