Там на кея, сред старите кораби
(на моето детство са отражение),
спят красиви, забравени спомени
под звездите, на вълните понесени!
Заличило следата отдавна,
спряло времето своя си бяг.
Пак на кея стоя и разравям
пожълтелия, крепостен бряг!
Пак се гоня със морски сирени
и се хвърлям налудо в света.
Тез години за мен не са бреме,
а преклонна, добра тишина! ...