rudin (Иван Христов)
858 1444
11.01.2010 г., 6:07 ч.

В джунглите на прехода 

  Поезия » Гражданска
489 0 11

 

Неусетно, полека, но властно

доживяхме до хаоса днес

по реката на бурните страсти,

на безчестия, алчност и стрес.

 

Как се мятах във кални потоци -

коренища да сграбча с ръце!

А кръвта ми на капки източи

туй туптящо, ранено сърце.

 

Не ми даваха догмите сили

да пристана в спасителен бряг.

Мойте полети бяха безкрили

в маратонския, лудешки бяг.

 

Тази мътна река ме довлече

до осеяно с тръни поле

и натам продължи към далечно

без вълнения мъртво море.

 

Кой каквото си ще да разправя -

стара приказка има една:

че във джунглата тоз оцелява

който с лакти проправя следа.

 

Като мене ранимите хора

днес едва ли се срещат на път.

Само спомени в нас си говорят

и тръби като ехо звучат.

 

И си цикли животът във преход

вече двадесет дълги лета,

че забравих в какво съм се врекъл

и за туй стих на възли плета.

 

Отстрани ме поглеждат в почуда -

сред полето стърча истукан.

Не! Не съм от планетата друга,

а последният войн - мохикан!

 

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??