В друг живот...
По принцип си отивам много тихо.
Защо са крясъци и
суета?
Когато някъде се чувствам никой -
си тръгвам с, гордо вдигната глава!..
Вървя и никога не се обръщам.
След мен - потоп. Не ме интересува.
Каквото имах за прегръщане,
не се ли сбъдне, се сбогувам.
Ще кажеш - страшен егоист!
(Каквото искаш ми
кажи).
За мен си - прав съм и
несправедлив,
към всеки, който ме
боли...
Безброй врати са ми отваряли.
Отключвам всяка, неотключена.
И никога не ме
забравят,
защото никога не съм се случвал.
Такъв съм аз, неизживяна
приказка.
Финалът вечно драматичен е.
Такова бреме е да се написваш,
като герой, орисан с необичане...
По принцип си отивам много тихо.
Сега на всички казвам ви - дерзайте!
На теб - чети ме само в стихове.
Във друг живот ще бъдем заедно...
Danny Diester
08.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
По принцип, моралът и философстването не са ми важни в поезията
-
Хареса ми...
Само... ПРИНЦИП не е начин, навик, метод, а морален или философски постулат. Та - по принцип не се отива, или не се яде нещо си, не се ляга в осем... -
Поклон ... Де да можех и аз със слово така да изливам душа.............
-
Благодаря Ви!
-
Страхотно! Напомня Далчев! Едно от малкото стойностни произведения, които съм чела напоследък!
-
Не си се случвал! Да, бе! Тия прекрасни стихове да не съм ги писала аз?! Остани си случен и пиши!
-
Силно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
