23.03.2023 г., 12:15 ч.  

В друг живот 

  Поезия » Любовна
4.9 / 12
983 11 17
Ще избягам от теб някой ден. Под ръка,
най-безпътната мисъл ще хвана.
И додето до три пъти: — Сбогом! – река,
ще ме скрият нощта и Балкана.
И по пътища, дето за мене не са
ще ме носи съдбата – отново.
Не ще плача. Проклетият кичур коса,
насълзява очите ми. Слово,
не проронва ветрецът. И той занемя,
и в клонака виси, като дрипа.
А дъждът тихо слял и небе, и земя,
над оковите тихо ще хлипа... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • До къщата бяла, ей там на брега, където прибоят изпраща вълните, мержее се фигура, брат на зорите: с...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • на Йоана Угасват страстите с последен блясък, отложен в тихите меандри на кръвта, ята са спомените и...

Още произведения »