Скоро вятър ще духне. Ще изсъхнат листа
в некролози на жълта раздяла.
В самотата ми глуха ще пълзи есента
и ще вмъква студа си през шала.
Разклонена, душата, ще напомня за клен
или диря от речни корита.
Листопадна любов. Мимолетност от плен.
Даже птица, която отлита...
Топъл дъх. И кратунка с неизпита вода.
Глътки изворна, бистра омая.
Ако просто си тръгваш - остави ми следа.
В друг сезон ще догоня безкрая... ...