В другия вагон...
Това ли беше? Да. До тук.
Пътуването свърши. Влакът спря.
Отчаян слизам. С махмурлук.
А гарата е спирка. Самота...
Ти никога не каза, че обичаш.
От страх – панически. От суета.
Пред себе си недей да ме отричаш,
почувствала ме някога, но не сега..
Така и не отидохме на кино,
разходка в парка, захарен памук,
не си отворихме бутилка вино, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация