За трети път в арабските емирства 
със баскетбола ще съм, във Дубай...
Арабите си позволяват и немирства,
с парите са си изградили рай!

Насред пустинята те са се настанили,
създали са удобства за живот...
С богатството природата са победили,
от "кладенците" си  събират плод!

Най-скъпите коли в  света са на асфалта,
витрините препълнени пращят...
Градът е фино изрисуван като карта.
Рекламите примамливо блестят.

Арабите се чувстват пълни господари.
Те имат във краката си света!
От Индонезия им служат бедни твари,
които с радост носят тежестта...

И нас са ни поканили за Рамазана...
Те искат да погледат баскетбол...
А ний протягаме ръка за гологана,
за него правим теманета бол!

И гледаме ги във очите, кото псета,
които гледат своя господар,
о, тая наша бедност, нека е проклета,
тя винаги за нас ще е позор!
1996г. Дубай