Аз не плача, любима, не плача...
Само кленът се склопи в молитва.
Есента ни дойде неудачно.
Нещо сякаш с ятата отлитна.
Аз не плача... Това е от вятъра.
Завъртя пъстро снопче от листи
и напомня вечерта и театъра
и ми беше и мила, и близка.
Аз не плача... Не гледай сълзата!
Просто дъжд тече по ресниците.
От тъга пожълтя и брезата.
А очите... Очите са в птиците... ...