Отекват стъпките ти тъжно,

врати стоманени затръшна,

зората отърсва се от мрака

и утрото в роса заплака.

Очите търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

В душата плаче ми камбана,

струни на китара се разкъсват,

вулканите изригват лава

и огънят изгаря без пощада.

Ръцете търсеха те жадно,

но теб те няма,

осъзнавам бавно.

От очите ми се раждат океани,

измиват наранената душа,

вечерта облича мрака

и дъждът със мен заплака.

Разделям се със тебе бавно,

преживявам те,

в душата ме е празно.

***   ***   ***