Аз съм изгрева на твоя бряг,
с лъчи пречистени целувам те игриво.
И с обръча на огнената си зора,
събуждам багрите ти живи.
И всеки цвят е капчица роса,
невинна глътка влюбена омая,
с която ме отпиваш с мъничко тъга,
защото те боля във тишината.
Но вечер, в копринените длани на нощта,
открадвам тишината ти боляща.
И я приспивам с цветна топлина,
за кратък миг, в дъгата на Нирвана.
© Дочка Г Всички права запазени