Знам, че пак ухаеш с дъх на болка,
днес те гледа друг очи в очи.
Пак не спя до теб и пия двойно,
пак от сто вини и срам мълчиш.
Как се казва той и тази липса,
щом твърдиш до днес, че ти си зла.
Знай, че пак съм тук и търся пристан –
в един последен танц на две тела.
© Небесен Владетел Всички права запазени