С една целувка скрита - дай ми всичко,
и всичко до последно ми вземи -
на устните си топли ме обричай,
дори жарта им да ме изгори...
С една целувка ме убивай нежно
и ме възраждай с погледи-искри,
целувай – нека бъде неизбежно,
не искай моят дъх да устои...
В една целувка всичко ще поискам -
чрез устните ти да откривам пак
изгубени в заблуди стари истини,
белязани със мъжкия ми знак...
и знам, че ще докосна миг спасение,
родено във най-чистите мечти,
целувай ме със капки вдъхновение
и нека в моя стих да завали...
© Михаил Цветански Всички права запазени