В едно далечно царство-господарство,
в десета след девет земи,
живяла жабка прекрасна
с големи сини очи.
Жабката малка била и уплашена,
страх я било от женски сълзи.
Не искала тя да сменя
своето царство за непознати земи
с красиви принцеси и много беди.
Жабката вярвала, че
в нейното блато няма да я боли,
щом с другите жабки щастливи били.
Случайно, веднъж принцеса
незнайно красива, със руса коса,
буйна като грива, я спряла на пътя
и жабката нейното сърце пленила.
Принцесата тъжна не можела да спи
и денем и нощем не спира да рони сълзи.
- Не тъжи, принцесо красива -
твойта жабка е глупава и не разбира.
Тя само своя гьол знай си -
там, дето със другите жабки се чувства щастлива.