В едно, сливане
Много мисли наведнъж,
сякаш от ведрата дъжд - не,
ами дъждовна усмивка се излива.
Като впрегнат кон във светлина.
Като стръкче житна нива.
Слънцето е моето ведро
и с него мене си поливам.
И тихи капки дъжд,
сякаш кристали от прозрачна светлина.
И те са без мисъл полетяли
да дирят пълна самота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация