6.02.2016 г., 20:47 ч.

В ерата на акорди тъга… 

  Поезия
4.9 / 9
1411 0 11
Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти,
с душата ти по света вървя.
Все препрочитам твоя роман
за милия ни български род
и за една майчица тъжа…
Съкровищница от спомени
при пендари и златни пафти -
в раклата на сърцето държа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Предложения
  • Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...
  • В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »