В ерата на акорди тъга…

6.02.2016 г., 20:47 ч.

Поезия

4.9 / 9

1411 0 11

Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти,
с душата ти по света вървя.
Все препрочитам твоя роман
за милия ни български род
и за една майчица тъжа…
Съкровищница от спомени
при пендари и златни пафти -
в раклата на сърцето държа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Защото съм жена
И хлябът ми, със седем е кори...

Ако заплача, ще срутя небето и сто години болка ще вали. Но просто се усмихвам и сърцето, красиво лъ...
Пожарево

В онова босо село, дето всяка надежда е двор, а петлите по тъмно пронизват със вик тишината. Там, от...
Блудница

Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »