През гора дълбока в ранен час
аз вървя и изгрев не съзирам.
мен сърцето води ме, не спирам –
ала, в миг, дочувам сладък глас
и говори ми така: "Ела!
Ти поспри се, пътнико, в омая
слушай песните ми и накрая
ще те отведа щастлив във рая,
полетял на моите крила!" .
- О, прости ми, чуден глас, не мога!
А и нещо буди в мен тревога!
Тайнствена магия в тебе има! ...