В гората тиха скри се, моя фея,
но да те търся още аз не спирам.
Макар и в самотата да линея
за тебе сред дърветата се взирам.
Бе топла нощ учудващо, когато
в гората тиха скри се, моя фея
и краят в миг дойде на златно лято,
и есента покри препъстро Гея.
Със спомена не искам да живея
и в бъдещето, вярвам - ще те има.
В гората тиха скри се, моя фея,
а в незабрава си една и в зима.
От моето сърце не ще отплуваш
и песен днес отново щом запея
надявам се, че любовта ми чуваш...
В гората тиха скри се, моя фея.
© Асенчо Грудев Всички права запазени