11.07.2015 г., 18:29 ч.

В градината 

  Поезия » Любовна
340 0 5

В градината расте, расте трева.

Под нея вече нищо не личи.

Какво преди било е и сега,

невидимо за хорските очи.

 

Забравени, щастливите ни дни

едва-едва поглеждат от пръстта.

Опитомена, болката сладни.

На воля избуява горестта.

 

И грешките, и вечният стремеж

да сме щастливи, весели, добри

стопили са се като бяла свещ,

запалена в зелените треви.

 

В градината са само сенки две,

протягащи един към друг ръце.

Едва ли някой ще ги разбере...

с една душа са и с едно сърце.

 

Аз зная, че това сме аз и ти –

безплътни, нереални същества.

Самотен, вятърът над нас шепти:

„Расте, расте в градината трева…”

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за отговора, сега ще се насладя още веднъж цялостно на стиха Наистина много ми хареса!
  • Правилно, "сянка" е от женски род ....Но "един съм друг" - това е загатаване към следващия стих - т.е. "това сме аз и ти"...
  • Топла, ярка любов, невидима за очите на другите, разнасяна от устните на вечността... „Самотен, вятърът над нас шепти:/„Расте, расте в градината трева…” Уникално! Красиви образи, и чувство, и невероятен усет към мелодията на вятъра Сянка е от женски род, защо „един към друг“?
  • Песенен стих.Харесах!
  • Харесах! Две сенки с една душа и едно сърце! Стихът ти докосна сърцето ми! Поздравления!
Предложения
: ??:??