„Шедьовър си! Ти си Латинка-Златна Небесна!”
Чуто на глас
Ухае на смола и на треви.
Ти и Аз към Студенец вървим.
Слънцето със златисто-русите си лъчи ни гали.
Песни на птици и ромон на ручеи
отвсякъде се чуват.
Бориките с пръстите си нежно ни докосват
и ни омайват със зелената си светлина.
Лифтовете примамливо ни махат…
Земята нозете ни прегръща
и ни шепти легендите за Орфей. ...