Прекръстих се и влязох,
и едничка свещ от друга свещ запалих.
Към Бога зов предадох
и, чрез восъчния пламък, сякаш душата си погалих.
В мъждукащата светлина
спомен свиден пропълзя,
за времето, когато с тебе свещи палех,
когато държах те за ръката, милвах те и галех.
За онези дни, в които с тебе в храма влизах,
молех се щастлива и пречистена излизах.
Свещта гореше бавно и миришеше ми на тамян,
беше ми спокойно и някак хладно, ала защо - и до днес не знам. ...