Дълбока рана.
  И куршум заседнал в нея.
  А твоя пръст на спусъка последно помня!
  За всеки мъж живял със мен,
  За всяка болка в любовта.
  Изваждам аз куршума.
  Следата заличавам.
  И болката във спомен аз превръщам.

  Сега на спусъка е моята ръка.
  Наново всяка рана аз запълвам.
  И вместо болката да намаля,
  Набутвам по-дълбоко аз куршума.

  Не жаля себе си сега.
  По-важна е от мене - любовта!