Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
6.05.2009 г., 15:33 ч.

В името на теб 2 

  Поезия
831 0 7

Гоних те в съня си толкова години,

изтъкана в бели листи дишаща хартия,

толкова си трудна за откриване...

 

Ръцете давех винаги в мастило,

жертвах ги за настоящите ти мисли.

Пиех с красивите ни спомени,

догарях в болезненото минало.

 

Въздухът с мен дишаше от тази

монотонност и се тровеше

в желанието си да ми забрани

да бъда песъчинката в косата ти.

 

Понякога бях сянка, държаща

Слънцето над твоите пътища.

Това съм и сега - въздишка и

усмивка, пропита в цветовете

на пролетните маргаритки.

 

„Обича ме, не ме обича” – тогава

отново ще ти отговоря…

© Георги Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??