agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
2.06.2021 г., 12:50 ч.  

В изповедалнята- 3 

  Поезия » Еротична, Хумористична
1206 3 18

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

                       ТЯ: Простете, отче! Много ме е срам!

                              От где да почна просто аз не знам!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Бъдете смела! Няма никой друг

                              да чуе откровението тук!

 

                       ТЯ: С години Графът мой не ме поглежда!

                              Изгубих с него всякаква надежда!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не падай духом! Имай вяра, мила!

                              Моли се и ще дойде нова сила!

 

                       ТЯ: Ах, силата дойде и я познах!

                              Тъй нежна е и сладостен е грях!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво говорите? Но пояснете!

                              Загадъчна, Графиньо, не бъдете!

 

                      ТЯ: Тя промени в миг целия ми свят!

                             Прекрасна е и страстна, чуден цвят!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не ви разбирам! Странна е речта!

                              И що за сила е? Коя е тя?

 

                      ТЯ: Безумна съм и нося аз вина,

                             че влюбена се любя със жена!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да повярвам! Срамота!

                              Без граници е сякаш лудостта!

 

                      ТЯ: Кажете ми! Не мога! Как да спра?

                             По нея със сърцето си горя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О, толкова смутен съм в този час!

                              Във рокля да е дяволската бяс?

 

                       ТЯ: Но дяволът, простете, не беснее!

                              С целувки и милувки розовее!

 

СВЕЩЕННИКЪТ: Падение!!! В езични времена

                                 привличали са се жена с жена!

 

                        ТЯ: Езичницата в мене я жадува!

                               Езичето ми с нейното танцува!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: И прекалихте! Спрете тез слова!

                              На клада пращали са за това!

 

                       ТЯ: На клада, отче, даже бих горяла!

                              Все мисля аз за кожата й бяла!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Душата си, ах, миличка спасете!

                              Поне за нея с вяра се молете!

 

                       ТЯ: Благодаря ви, отче! Прекалих!

                              Олекна ми щом своя грях разкрих!  ( излиза )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: ( сам ) Фантазията ми била е бедна.

                               От някъде да можех да погледна.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??