В изповедалнята- 7
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ТЯ: Ах, болката ми бряг не ще познае!
Безумна ярост даже ме дълбае!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво се случи, дъще? Говори!
Душата си пред мене отвори!
ТЯ: Най- грешната на този свят съм аз!
И най- нещастната сега пред вас!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не се измъчвай, мила моя, ти!
В теб дяволчето, моля, укроти!
ТЯ: Съдбата, отче, с мен се подигра!
Почерни ме любовната игра!
СВЕЩЕНИКЪТ: Усещам нещо страшно ти тежи!
Ти болката излей си! Разкажи!
ТЯ: Не ме обича Графът, то се знае!
Единствено парите ми желае!
Самотна чувствайки се,аз веднъж,
на бал случайно срещнах хубав мъж!
Тъй сладко ми говореше с куплети,
омайваше гласът му със сонети!
И виждахме се тайно ден след ден,
и аз отдадох му се с нежен плен!
И толкова прекрасно беше! Чудо!
Ту беше мил, ту любеше ме лудо!
СВЕЩЕНИКЪТ: Но, мила моя!!! Ти в свещен си храм!
Защо говориш тъй? Не те е срам!
ТЯ: Прости ми, отче! Но ще продължа!
Нали изливам цялата душа!
На карнавала с маски, през нощта
поетът ми да дойде обеща!
Очаквайки в тълпата все се взирах,
а нямаше го там, не го намирах!
И тръгнах си по- рано към дома!
" Но нищо, нищо... " казвах си сама!
Прибрах се тихо! Гледам до вратата
подремва седнал сладичко слугата!
И в спалната си влизайки... Как може???
Не вярвам аз... във брачното ни ложе -
поетът ми, поетът ми със Графа
прегърнати са голи под чаршафа!
И срина се светът ми, отче! Неее...
Да бяха ме поканили поне!
Пред взора ми дори не се смутиха!
С целувка най- нахално продължиха!
За туй съм бясна, отче, оттогава
и мъка също мира не ми дава!
СВЕЩЕНИКЪТ: О, мила моя! Ти си цяла драма,
макар до крайност тука да си пряма!
На правилното място си дошла
и вярата ще спре тез теглила!
ТЯ: Наистина ли, отче? Как? Кажете!
От мъките ми адски ме спасете!
СВЕЩЕНИКЪТ: Спасение предлагам, несъмнено!
У вас ме поканете откровено!
Свещени псалми аз ще ти чета!
Утеха ще усетиш във гръдта!
ТЯ: Надеждата ми блесна в тъмнината!
СВЕЩЕНИКЪТ: Ще ти покажа, мила, светлината!
Ангажименти нямам само в сряда!
ТЯ: Ще може ли да бъде следобяда?
СВЕЩЕНИКЪТ: Разбира се! Ще дойда аз към два!
Най- искрено ще те благословя!
ТЯ: Ще чакам,отче, аз! Благодаря!
За словото ти отсега горя! ( излиза )
СВЕЩЕНИКЪТ: Почивка няма, няма нито ден,
че следвам неизменно дълг свещен. ( излиза )
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Роси!
-
Ще ти покажа, мила, светлината!
То всичко живо търси светлината, само да не допъплят и другите двама.🙂 Поредицата ти е великолепна! -
Палавото огънче... Благодаря ти, Smooth!
-
Как само се раздава туй отче
Поредицата ти определено поддържа огънят жив -
Под чаршафа е като дядовата ръкавичка... знае ли се... Благодаря ти, Ирина!
-
Ако и отчето влезе под чаршафа на онези, чак аз ще си посегна вече!🤣
-
Да унижат дамата по този начин... Да я пренебрегнат, а тя би допринесла много за компанията! Добре, че е отчето... Благодаря ти, Блу!
-
" И срина се светът ми, отче.
Неее... Да бяха ме поканили поне!"
Грам обноски нямат ни поети, ни аристократи. -
Благодаря ти, Скити!
-
-
Няма почивка... Светленце...
-
Ах... Саможертвата на отчето не знае край,
той тъжната Графиня ще оправи май... 😋
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
