В жажда живее, в кал Той умира

claire-mari (Марияна В)
10 17

3.12.2024 г., 14:04 ч.

Поезия » Гражданска

57 0 0

Клекнал народът, свел и главица

да пийне "от извора" глътка водица.

Ала от жажда даже не вижда,

колко е кална онази ръчица,

дето пои го... Ама не хае

Жаждата силна, друго не знае.

Носи си кръста, плаче, ридае...

Нож го пронизва, куче го лае.

Огън гори го- Той пак си трае.

Мисли: "Водата, жива е, жива!

Ще се напия и ще възкръсна."

В жажда живее, в кал Той умира...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.