Клекнал народът, свел и главица
да пийне "от извора" глътка водица.
Ала от жажда даже не вижда,
колко е кална онази ръчица,
дето пои го... Ама не хае
Жаждата силна, друго не знае.
Носи си кръста, плаче, ридае...
Нож го пронизва, куче го лае.
Огън гори го- Той пак си трае.
Мисли: "Водата, жива е, жива!
Ще се напия и ще възкръсна."
В жажда живее, в кал Той умира...