Знаеш ли, че все по-рядко мисля за тебе,
в живота ми разбрах, че бил си излишен.
И сега ти благодаря, че си тръгна навреме,
дали тръпка си бил, или инстинкта първичен.
След теб дълго гледах по пътя,
озъртах се тайно, за да те срещна.
В заблуда била съм, но се оправих,
сега се моля повече в живота да не те пресрещна.
Защото... ти едва ли знаеш какво си значел за мене...
Знаеш ли, че всеки път, когато падаше звезда,
аз винаги си пожелавах теб.
И всеки път със Залеза и новата Луна, ...