По Жо Дасен Joe Dassin
На Евелина посвещавам
Зима е в Нанси и посред мокрия сняг
влезе младо момиче в моето кафене.
А аз бях вдървен, и изнежен, и плах
от близостта на очите ù, с цвят на кафе.
Незнайно как ме докосна и покори,
мен, напълно за нея непознат.
Дъждът все така продължи да вали –
това бе просто феромонен аромат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация