В КЛАДЕНЕЦА
Така хладнее каменната плът
на кладенеца! Той ли ме повика?
Гласа му чувах, но за първи път
потъвам във студена зеленика...
И дави се духът ми без небе
за слънчевите изгреви отгоре.
С последни сили мисълта гребе,
животът ми за глътка въздух спори...
Надвесваш се над кладенеца ти
и чувствата се спускат по веригата.
Треперят неудавени мечти... ...