В косите с венец трънен
Ще свеждаш очи. От погледа ми. Невидимо
разнищен. До голо. И с най-тайните кътчета
на душата си ще чувстваш тялото си зависимо
от моето. Като едва докосващи те пухчета
ще преминава по теб мисълта ми. Оставяйки
те в мъгла. Лек. И дъха ти само ще напомня,
че си жив. Ще викаш в ръцете ми стенейки,
невиждащ и нечуващ. Дори мен. Ще изпълня
нощите ти, покрита цялата с вино, изливащо
се от устните ти. Ще те заставя въпреки волята
ти. И прага на допустимото. Нежно. Скланящо ...