Заровена съм в твоите очи.В кутия, обкована със желязо.Не казвай нищо! Просто замълчи!Любов не се лекува със омраза.
Ще легна тихо в празния ковчег.По стъпките ще знам, че ми гостуваш.Не мога да си тръгна. Накъде?Навсякъде си моята присъда.
Понякога отляво ще боли,а ти ще си далече в небосвода.Не помниш ли – криле ми подари,но аз си забраних да ги използвам.
Тръгвай! Не е време за сълзи.В кутия на душата ти оставам.Лети напред. Без спомени. Лети!А аз ще се науча.... да те нямам.