В КЪСНАТА ЕСЕН
Аз сигурна съм, знам, че теб те има,
но колко дълго тук не идваш ти
да кажеш тази думичка- "любима"!
Жив образ ще съм аз на твоите мечти.
Лелеян блян, очаквана надежда,
къде си още ти, защо не идваш?
Не се бави, за тебе все поглеждам,
болката в очите ли не виждаш?
В късната есен с пожълтели листа,
застлали по земята пъстър килим,
ще се срещнат ли две ранени сърца,
ще се слеят ли във здрав съюз неделим?
© Анка Келешева Всички права запазени