henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
6.12.2004 г., 13:10 ч.

В лабиринтовия ми мозък 

  Поезия
1178 0 3
В лабиринтовия ми мозък

Нещата са ми до болка познати, -
познатите се превръщат в неща.
Истинските приятели - в скитници, -
не си ли със тях, те намразват.

Един миришещ пияница,
ме моли да му взема едно.
Затова сме хора, мисля си,
след секунди ме моли за още.

Реве в мен черна ненавист,
но крия от всички лицето си.
Благородството е нещо омразно,
в омразата, благородство е скрито!

Заразен съм от хиляди думи, -
кървави мисли в лабиринтовия ми мозък,-
кое запознанство си е струвало?!
Пиеш със непознати!

Пиеш, пиеш, напиваш се,-
нищо ново под слънцето.
Кажи ми, проповеднико,
къде е за дома ми пътеката?

Няма пътека отдавна.
Дом нямам, нито приятели.
Залитайки, търся скитници,
знаейки, че ме мразят.

Тогава да пием за всички тях,
които въртят бутилка под някой мост,
или пък за нас, прокълнатите,
или за куршумите - все едно!

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всичките ти творби чета и изключително много ми харесват и като направих една съпоставка, на всичко, което до сега съм прочела от твоите работи, установих, че ти си една особена личност, която води една жестока борба със самия себе си и с всичко, което те обкръжава. Творбите са ти един протест, едно възмущение от една действителност, в която сякаш търсиш нещо, което не можеш да откриеш. Понякога дори губиш сили и сякаш се предаваш. В творбите ти има много чувство, динамика, искреност и още, още..... Имаш собствен особен и прекасен стил. Поздравления!
  • Е, виждам че "продължаваш да ни радваш" и това ме радва
  • Страхотно!!!
Предложения
: ??:??