В летописа на времето
В този стих няма изплакани рими
чисто бял е и се рее високо
в небесното синьо... а вятъра
нежно опъва платната му бели...
Този стих е толкова бял,
че почти е невидим - скрил надълбоко
в душата мечти и надежда
за бъдеще светло...
И позлата от слънцето с перото
си взима и записва със златни букви
в летописа на времето...
А мъдростта разтваря златни листенца
и те се ронят по вектора
на небесното синьо и песента
на душата е толкова нежна
и със обич докосва най-тънките струни!
Този стих е толкова бял, че почти е невидим...
но остава записан в летописа на времето...!
26.05.2023г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
33 място
Свързани произведения
Коментари
-
Лили, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
-
Прекрасен стих! Не мога да дам гласа си за него, защото вече нямам право, но ще остане във времето и в сърцето ми. Сърдечни поздрави, Катя!
-
Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
-
Красиво.
Поздравявам те и пожелавам успех. -
Белый, легкий с позолотой...
Все звезды! -
Пленителен стих поднасяш, Катя. Толкова естетика има в редовете:
"Този стих е толкова бял,
че почти е невидим - скрил надълбоко
в душата мечти и надежда
за бъдеще светло...
И позлата от слънцето с перото
си взима и записва със златни букви
в летописа на времето...",
че буквално гали окото. Поздравление!
П.П. За съжаление съм с изчерпани възможности за този конкурс. Но вътре в себе си гласувам за тази несъмнена поезия.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
