3.01.2007 г., 20:35 ч.

В любов гориме толкоз време 

  Поезия
3.0 / 2
690 0 6
В любов гориме толкоз време
и всеки внася щедро своя дял,
а тя превъзмогва тежко бреме
да не накърнява облика ни цял.
Виж, над двамата блести дъгата
и внася в сърцата своя вот -
в ръка поел съм ти ръката
и крачим в щастливия живот.
Стоиме в парка, а лъчите
на радост, в очите ни блестят
и бродим кротичко в зарите -
там устните не спорят, а шептят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Предложения
  • Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...

Още произведения »