31.01.2005 г., 11:30 ч.
В мен
Огънят на желанието ме изгаря отвътре.
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!
Искрата на очакването ме кара да блестя.
Искам да викам, да крещя от щастие!
Тръпката ме стиска с лимонени пръсти.
Да, лимонени, като лимон от коктейл.
Помниш ли го? Лимоненозеленото?
Сякаш хиляди дяволи в мен се вселиха!
През прозореца гледам. С часове съм така.
Виждам автомобилите като малки кутийки.
Минава трамвай
и се тресат прозорците ми.
Ирония?
Не! Цяла гротеска.
Всъщност отвътре горя.
На изпотените прозорци с пръст написах: "Обичам те! Д."
Три пъти.
Точно толкова, колкото принцът е губил своята Пепеляшка!
© Далия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Но той все пак я открива! Благодаря ти, Фабиана!
-
На Пепеляшка 6
)) Озарена от обичта, която носи в себе си и малко тъжна заради принца, който се е залутал някъде. )
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
