Тя седна пред мен и ме погледна,
в очите й сякаш растеше дете.
Богата на обич, на думи зли бедна,
усмивката бримка по бримка плете.
Сърцето ми влюби се в миг, изведнъж,
в красивата дама, в очите отсреща.
Загуби се в мен силният мъж,
потънах безумно в прегръдка гореща.
Докосват косите й моето рамо,
криво от болка, бреме да носи.
Две думи "Обичам те!", нужни са само,
да бъда щастлив, да нямам въпроси.
Миг на обич, неповторим,
с думички прости, с вас споделих.
Човекът обичан е ненараним,
живее красиво, сякаш е в стих.
Явор Перфанов
14.08.2019 г.
Г.Оряховица
© Явор Перфанов Всички права запазени