3.10.2018 г., 0:57 ч.

В минало време 

  Поезия » Любовна
5.0 / 13
501 5 6
Не, не съм ти обиден.
Вече нямам причина.
Ставам светъл и видим.
Който може - ме има!
Нямам време да чакам.
Знам, че няма да дойдеш!
Нека ти да заплачеш,
от сълзите порой да е!
Да боли, за да знаеш,
че душата се чупи.
Ден и нощ да мечтаеш,
някой да ти се случи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Ще ти го кажа, принце, без преструвки – тя, приказката, не е справедлива. Понеже всичко свърши със ц...
  • Разпилени по паважа сърчица от хартия разноцветна днес ме спряха. И навярно след среднощна веселба т...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...

Още произведения »