3.10.2018 г., 0:57 ч.

В минало време 

  Поезия » Любовна
5.0 / 13
499 5 6
Не, не съм ти обиден.
Вече нямам причина.
Ставам светъл и видим.
Който може - ме има!
Нямам време да чакам.
Знам, че няма да дойдеш!
Нека ти да заплачеш,
от сълзите порой да е!
Да боли, за да знаеш,
че душата се чупи.
Ден и нощ да мечтаеш,
някой да ти се случи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
  • Искаш ли хапче поезия и наркотици от мисли...? Озърни се - светът в лудостта се оглежда. Слепец е ви...
  • Аз още се люлея на везните – отляво път, отдясно пропаст дебне. Очите всички крайности опитват, но к...

Още произведения »