В мислите ти...
Тихо е навън, ръми...
а аз промъквам се потайно
в мислите и тази нощ омайна,
докато лягаш... пак до Нея.
До Нея си, но безпощадно сам...
Обръщаш гръб, отново замечтан
и си представяш, че съм там... за миг.
В ума ти, правейки любов, е моят лик.
Възпираш се името ми да извикаш.
Отказваш да се бориш, да ме обичаш,
но всичко в теб неистово крещи,
че безсмислено отричаш!
Целуваш я, а си спомняш невинния ми смях
и устните ми - как жадно вкусвал си от тях.
Уханието ми нежно не искаш да забравиш
и ласките ми в миналите вещи да оставиш.
Затвориш ли за миг бадемовите си очи,
отново голото ми тяло до твоето лежи
и се вплитат нажежено в танц, облян в сълзи...
Косите отмалели галят рамото ти нежно...
с поглед рисуваш по кожата небрежно
и усещаш, че летиш...
Иска ти се времето... за час поне да спре
и допира ми да опазиш в ледените си ръце.
И в съня ти съм... така прекрасен...
аз съм твое дяволско желание,
като от хипноза... пристрастен...
В сърцето ти оставих аз послание...
© Вес Жи Всички права запазени