Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме.
Огнени устни по мен разпилява.
И съгласих се в любов да узряваме...
Залез по устните мрака стопява...
Бавно разплиска с целувка вълните ми.
Пристан ми стана домът му уютен.
С длан укроти лудостта на мечтите ми,
сладко положил главата си в скута ми... ...