Защо неспирно в моя ден вали?
Порой от дъжд на спомени предишни.
Аз толкова те чаках, но – уви! –
ти с пустото се сля в една въздишка.
Разбирам колко странно е това –
сърцето ми за щастие те кани,
а вътре – в неприветната душа –
се стапя всяко трепетно желание!
Пустинник ли чрез мен се прероди,
отшелник сляп, незнаещ що е стряха...
Когато в мен сълзата догори,
пак огънче ще взема от зората!