В мътното утро на неизживените спомени,
където съм само аз и аз съм само миг,
миг от вечността, една малка прашинка,
където съм всичко и никой, където тебе те няма...
Там ти още си с нея, а тя спи в чужди легла -
там никога няма да те имам -
там... в реалността, изтъкана
от програмирани импулси и усмивки.
В мътното утро, във вялата вечер -
там още те търся, задъхана, отровена
от всичко, на което станах свидетел,
от предателствата и лицемерието. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация