Ти трябва да се радваш. Тръгвам си.
Прости ми за последните разстрели.
Ти виждаш как. Как времето кръжи,
когато трябва болките да снеме.
Ти трябва да се радваш. Тръгнах си
и няма да заравям мъртъв спомен -
ни в тихите, бъртвежни, сиви дни,
и ни в утробата. На тая пролет.
© Уморена Всички права запазени