В най-прекрасната есен

Чувал ли си малко момиче да пее песен?
Виждал ли си гласа и как разлиства в късна есен?
Усети ли как топло е и някак ''твое''?
Почувства ли, че ти се влюбваш безнадеждно?
Разбра ли ти, че идва нещо неизбежно?

Обичам те толкова, колкото тая песен!

И песента ще я чуят всичко и всеки.
И песента ще я има сега и во веки.

И запяват я, носят я, с гласа си, със сърцето.

И пеят за теб, и пеят за мен, и пеят за нас!

И пеят с гласа си, додето...
И пеят с сърцето си и след където!

Когато малко момче дочува някой да пее във същата есен,
то знае, то сеща, че това завинаги е ''моята'' песен.
Запява и то... запяват във тон.
И това е най-прекрасната песен,
и това е най-щастливата есен!

И вече обичам те повече, отколкото момичето тая песен.
И вече обичаш ме повече, отколкото момчето тая есен.
И вече няма додето...
И вече всичко е след където!