22.10.2008 г., 20:30 ч.

В най-прекрасната есен 

  Поезия » Любовна
1197 0 2

В най-прекрасната есен

 

Чувал ли си малко момиче да пее песен?
Виждал ли си гласа и как разлиства в късна есен?
Усети ли как топло е и някак ''твое''?
Почувства ли, че ти се влюбваш безнадеждно?
Разбра ли ти, че идва нещо неизбежно?

 

Обичам те толкова, колкото тая песен!

 

И песента ще я чуят всичко и всеки.
И песента ще я има сега и во веки.

 

И запяват я, носят я, с гласа си, със сърцето.

 

И пеят за теб, и пеят за мен, и пеят за нас!

 

И пеят с гласа си, додето...
И пеят с сърцето си и след където!

 

Когато малко момче дочува някой да пее във същата есен,
то знае, то сеща, че това завинаги е ''моята'' песен.
Запява и то... запяват във тон.
И това е най-прекрасната песен,
и това е най-щастливата есен!

 

И вече обичам те повече, отколкото момичето тая песен.
И вече обичаш ме повече, отколкото момчето тая есен.
И вече няма додето...
И вече всичко е след където!

© Гихйх Фхлкйхо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Живеят само влюбените...останалите просто съществуват"! Поздрав!
  • Уауу!!!
    Не знам какво да кажа...
    Замаяна съм... зашеметяващ стих!
    Поздравче!
Предложения
: ??:??