Произведението не е подходящо за лица под 18 години
СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...
Ще си почина тук усамотен.
Сред тихите алеи, сред чемшира,
ще си поседна благо и на мира.
Далеч от суетата и греха
аз вдишвам аромата на леха.
Полягам на зелената тревичка.
В далечината пее с порив птичка.
Облягам гръб на свежия чемшир,
на сянка ще подремна най- подир...
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА:
- Ела, любима моя да те зърна!
- О, мила моя, дай да те прегърна!
- Потрепва в тялото ми всяка струна!
- Ах, скъпичка, сега ще те целуна!
- Тъй сладички са устните, вратлето!
- Гърдите ми ще пръснат деколтето!
- По- тихичко... бедрата ти пламтят!
- Ръчичките ти ще ме подлудят!
- Целувай ме... не ме щади от страст!
- Езичета да вържем ти и аз!
СВЕЩЕНИКЪТ: Какво е туй?Аз може би сънувам?
Но гласове на метър само чувам.
Не може да се случва... Две жени
със похот луда дяволът плени.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА
- Гали ми, мила, нежно личицето!
- Как тупка бързо в тебе сърчицето!
- Не спирай с пръстчетата си игриви!
- Сега, нали, сме двечките щастливи!
СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да помръдна... да си ида.
Но нещо в мен напира да ги видя.
Изпитвам ужас... Как не ги е срам?
Тъй любопитен съм... що правят там?
И мъничка пролучица намирам,
и гледка най- греховна аз съзирам!
Маркиза и Графиня с плам се любят,
една по друга те ума си губят.
ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА:
- Когато утре тръгнат те на лов...
- При теб ще дойде моята любов!
- Във стаята ми, миличка, ела!
- И голички ще слееме тела!
- Но да вървим! Ах, колко си красива!
- До утре съм така нетърпелива! ( излизат )
СВЕЩЕНИКЪТ: Не е за вярване... Гръдта бумти.
Къде ли,отче, да се дянаш ти?
Не мога сам сега да се позная.
В ума ми те са , във онази стая... ( излиза )
© Асенчо Грудев Всички права запазени