25.06.2021 г., 8:11 ч.  

В ( не ) изповедалнята - 1 

  Поезия » Еротична, Хумористична
895 3 10

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...

                              Ще си почина тук усамотен.

                              Сред тихите алеи, сред чемшира,

                              ще си поседна благо и на мира.

                              Далеч от суетата и греха

                              аз вдишвам аромата на леха.

                              Полягам на зелената тревичка.

                              В далечината пее с порив птичка.

                             Облягам гръб на свежия чемшир,

                              на сянка ще подремна най- подир...

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА:

                             - Ела, любима моя да те зърна!

                             - О, мила моя, дай да те прегърна!

                             - Потрепва в тялото ми всяка струна!

                             - Ах, скъпичка, сега ще те целуна!

                             - Тъй сладички са устните, вратлето!

                             - Гърдите ми ще пръснат деколтето!

                             - По- тихичко... бедрата ти пламтят!

                             - Ръчичките ти ще ме подлудят!

                             - Целувай ме... не ме щади от страст!

                             - Езичета да вържем ти и аз!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Какво е туй?Аз може би сънувам?

                              Но гласове на метър само чувам.

                              Не може да се случва... Две жени

                              със похот луда дяволът плени.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА

                              - Гали ми, мила, нежно личицето!

                             - Как тупка бързо в тебе сърчицето!

                             - Не спирай с пръстчетата си игриви!

                             - Сега, нали, сме двечките щастливи!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не мога да помръдна... да си ида.

                              Но нещо в мен напира да ги видя.

                              Изпитвам ужас... Как не ги е срам?

                              Тъй любопитен съм... що правят там?

                              И мъничка пролучица намирам,

                              и гледка най- греховна аз съзирам!

                              Маркиза и Графиня с плам се любят,

                             една по друга те ума си губят.

 

ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧЕМШИРА: 

                              - Когато утре тръгнат те на лов...

                              - При теб ще дойде моята любов!

                              - Във стаята ми, миличка, ела!

                               - И голички ще слееме тела!

                               - Но да вървим! Ах, колко си красива!

                               - До утре съм така нетърпелива!  ( излизат )

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Не е за вярване... Гръдта бумти.

                              Къде ли,отче, да се дянаш ти?

                              Не мога сам сега да се позная.

                              В ума ми те са , във онази стая... ( излиза )

                              

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??