18.06.2017 г., 3:22 ч.

В не-свя(с)т 

  Поезия
1016 3 4

Създадох те от кал. И страхове.

До мускулната тъкан на реалност.

Измислих всички думи, цветовете

и мислите ти нарисувах в огледалото.

Поканих те в съня си. Незавършен.

Да нямаш правото да ме осъдиш.

Показах ти вините си на връщане

и възлите, с които ги завързвах.

 

Не те оставих да говориш дълго,

страхувах се, че няма да ме чуеш.

Изпратих те преди да съм си тръгнала,

повярвала почти, че съществуваш.

© Ралица Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??