Докосваш ме -
и мога да летя.
Небе съм.
Пея.
През пролетта
искря -
като от сняг вода.
През зимата
съм твоята
виелица -
на топло
посевите ти
завила.
През лятото съм
слънчев танц.
През есента – пожар,
запалил кладата
на песента ти.
Земята съм –
последен бряг
за стъпките,
от нас родени.
Между земята и небето –
Ти и Аз...
и хиляди красиви звездопади...
И влюбени, които ще ни гледат…
В небе от стихове…
31.05.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени