Не искам да препускам върху мислите
на лов за рядко срещани метафори.
В преследването да изгубвам смисъла.
Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
най-сетне ще примигне ли в зелено.
В словесни лабиринти да примамвам
нещастници, подирили спасение…
От музи и пегаси нямам нужда!
С Духа Ти Свят политам вдъхновена!
С криле на гълъб бял и с вятър южен.
Дъждовно плача… Слънчево се смея...
Отдавна суетата не обслужвам.
Душата ми в Небето е зареяна...
Албена Димитрова
14.6.2018.
София.
© Албена Димитрова Всички права запазени