Сънувах те жив.
Пристъпваше нервно
на спирката -
чакаш трамвай.
През рамо под ъгъл
едва ме погледна -
бе чул, че се каня да дойда.
"Кога?" - ме попита без глас
и зарових глава във косата ти тъмна,
загубила страст.
Отдавна.
От девет години.
А после се съмна.
© Павлина Гатева Всички права запазени