С премръзнали от самотата мисли,
и сън, който препуска пред очите ми,
от спомени ненужни прага чистя,
в нощта, в която сбъдват се мечтите...
Опитах се на глас да се помоля,
но устните от болка са слепени.
Оставих се на Божията воля.
(Май вече нямам сили за промени).
Но в тъмното по вятъра изпратих
от светлото, което в мен остана...
Дано да стопли гозбата на брат ми,
а после и сърцето ù, на мама... ...